Всеки един човек от твоето обкръжение има някакво мнение за теб. И ако ти се чудиш защо едни те приемат за добър, умен, вдъхновяващ и успешен, а за други си високомерен, безразсъден, двуличен или подъл, то е защото всеки от нас вижда в другия онова, което сам носи в себе си. Нарича се Ефектът на огледалото. И е несъзнателен процес.

Разбира се, докато не стане съзнателен. Много малко хора се замислят за тези неща и когато се чувстват зле и не разбират откъде идва това, търсят причина отвън, в другия, докато отговорите се крият в самите тях. Забележи какво те дразни или ти харесва в човека срещу теб, за да разбереш какъв си ТИ всъщност.

Всичко онова, което носиш в себе си – добро и лошо – ти го проектираш в отсрещния. В психологията се нарича „проекция“ и това е онази несъзнателна част от теб (сянка), която иска да ѝ обърнеш внимание. Да я видиш, да ѝ позволиш да излезе на светло, да не стои пренебрегната. Да я разбереш и преобразуваш в твой ресурс.

Хората около нас, най-вече близките и онези, с които общуваме най-често – особено онези, които изобщо не харесваме или пък харесваме твърде много – са благословия за нас, тъй като най-бързо разкриват онова, което самите ние не виждаме и не знаем за себе си.

Ако искаш да опознаеш по-добре себе си и най-вече онези твои скрити и отхвърлени части, които така или иначе всеки от нас носи, лесен начин за това е да изследваш собственото си мнение и отношение към хората, които най-много ти въздействат – онези, които провокират особени чувства у теб. Начинът на възприемане на околните, било то позитивно или негативно, реално описва твоята собствена личност и нагласи по отношение на живота.