15 неща, които помогнаха на мен и съм сигурна, ще помогнат и на теб да бъдеш по- успешна и щастлива 15 неща, които помогнаха на мен, и съм сигурна, че ще помогнат и на теб даси по- успешна и щастлива в живота и отношенията си.1. Започни да приемаш другите такива, каквото са. Без да ги съдиш, да сеопитваш да ги поправяш, да им казваш какво е добро за тях. Остави ги даживеят живота си, както на тях им харесва. Твоята представа за нещата е твоя.Важи дори в отношенията с децата. Те са отделни личности и нямат нужда даги вкарваш в собствената си рамка и стандарт.2. Обграждай се с хора, които са по- успешни от теб, но имат сходни на твоитеинтереси и възгледи. Това ще ти помогне да развиеш качества в себе си, коитоси искала и в същото време няма да се чувстваш толкова объркана и различна.3. Дай си сметка или, ако искаш, дори напиши какво те дразни или не харесвашв даден човек. Напиши и качествата, които харесваш в него. Виж какво щеизлезе. Може би ще се изненадаш ако ти кажа, че това са същите онези неща,които ти притежаваш, но не го осъзнаваш. Хората са огледало на нашатасъщност.4. Пусни контрола. Натрапливата нужда да планираме, контролираме иорганизираме, може да ни доведе до сериозни проблеми, както психически,така и физически.5. Учи. Придобивай нови знания, умения и компетенции. Това ще ти помогнеосвен в професионален план, и да се отървеш от усещането, че буксуваш наедно място.6. Не чакай възможност. Създавай възможности. Не чакай нещо да се случиили някой да ти помогне да направиш нещата, които искаш. Опитай обратно.Разбери какво искаш и го направи.7. Излез от матрицата на "Аз съм такава" . Ти не си постройка. Можеш да сепроменяш. Ако искаш.8. Проблемите в отношенията идват, когато имаш прекалено високи очакваниякъм другия. Обичай го такъв, какъвто е или го пусни.9. Отвори сърцето си за любов и смирение.10. Започвай всеки нов ден с благодарност. Днешния ден ти е подарен, не гоприемай за даденост. Важи и за хората. Подаръците спират, когато спираш даги цениш.11. Не лишавай себе си от никакво удоволствие. Прави нещата, които тихаресват и те карат да се чувстваш добре, без срам, свян и без да сеоправдаваш.12. Разбери, че ти си единственият човек, който създава живота си. Напишиприказка с красив сценарий.13. Спри да се оплакваш. Разбира се, че има неща, които не са ти по вкуса, новместо да мрънкаш, по – добре се обърни и виж всички онези прекрасни неща,които притежаваш.14. Не гледай на живота твърде сериозно. Нито на себе си.15. Прочети отново

Страхът и как да се справим с него Страхът – проблем на въображението. Всеки ден контактувам с хора с проблеми. Различни хора с различни житейскиситуации, различен пол, възраст, семеен, социален статус.И с едно и също чувство в центъра на проблема – СТРАХ.Страхуват се какво ще стане ако напуснат или бъдат освободени от работа,страхуват се да прекъснат или да започнат връзка, страхуват се за здравето си итова на близките, страхуват се от смъртта, страхуват се че няма да им стигнатпарите, страхуват се да шофират, че няма да бъдат обичани, да не полудеят, да несе провалят, страхуват се от самота, от паяци, от хлебарки, от сянката си.Чувството на страх ни кара да създаваме различни сценарии в главата си. Вповечето случаи негативни.Това определено може да се каже, че ни прави ЛОШИ СЦЕНАРИСТИ.Сценаристи с развито въображение.Аз лично много пъти съм се страхувала. Често за много от горните неща.Едновременно.Преди четири години имах тежък период и в продължение на няколко месецамислех , че живота ми никога няма да е същия, какъвто е бил, камо ли по – добър.Всеки от нас е имал такова преживяване, нали?!Е, изненада! Нищо от онова, което толкова ме плашеше не се случи.Тогава разбрах колко голямо може да бъде въображението на човек. В частностмоето.Разбрах, че страхът е проблем на въображението.Разбрах , че страхът сега , не е нищо повече от страх в бъдещето. Посоката винагие в бъдеще. Не можем да се страхуваме в миналото. Не е възможно…Освен ако не притежаваме някакви ясновидски способности, е добре да си дадемсметка колко нелепо е това.Всъщност страхът по- често ни кара да правим грешки, да вземаме неправилнирешения, отколкото да ни помага.Да , в страха има ресурс, но само и единствено, когато е РАЦИОНАЛЕН. Т.есъществуват РЕАЛНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, че си в опасност.Например: Блъсна новата кола на мъжа си.Тук мога само да кажа: “ Момиче, в опасност си! Бягай! Покрий се, стани невидима( напиши друго предложение в коментар).Засмя се, нали?!Ами да, в повечето случаи се страхуваме напразно. И представи си себе си вситуация, в миналото, в която много си се страхувала. Какво би казала на себе сиднес? Когато всичко е зад гърба ти. Би ли променила нещо ако можеш да севърнеш назад във времето? Да си дадеш сметка колко изтощаващо е било датрепериш от страх, вместо да правиш нещата, които обичаш.Даде ли си сметка колко неща можеше да постигнеш ако не те беше спиралстраха?Ти имаш избор!ДАЛИ да използваш въображението си , за да създаваш, твориш, планирашкрасиви неща за теб и живота си , ИЛИ да страдаш, измъчвана от страховете вглавата ти.И знай – страхът не е нищо друго, освен проблем на въображението…

Партньорските взаимоотношения. Често срещани грешки, които жените правят в отношенията си с партньора. Нещата с гаджето/ съпруга не вървят и ти се чудиш как да подобриш връзкатаси?Искаш повече подкрепа, внимание, грижа, подаръци, искаш да те уважава, цении изобщо да бъдеш център на неговия живот?А вместо това получаваш- „не може , „не сега“ „ще видим“ „почакай, заетсъм… „Каква грешка допускаш?Най- голямата грешка, която една жена допуска в желанието си да е ценна запартньора е да очаква той да се промени.Ако и ти искаш твоя мъж да се държи така, както ти очакваш , то си в голямагрешка.Истината е , че мъжът се променя според жената. Не обратното. Мъжкатаенергия на мъжа се задвижва от женската енергия на жената.Ако искаш той да те цени, започни:– Първо, да цениш себе си.– Второ, да уважаваш него. Ако ти си постоянно в ролята на жертва пред него, ако постоянно си отчаяна,мрънкаща, изискваща, ако постоянно го критикуваш и обвиняваш, тоединственото което ще получиш е неговото пренебрежение.Много жени не умеят истински да уважават мъжа до себе си.Те не уважават и себе си достатъчно и сами влизат в ролята на жертва.Манипулират мъжа, но по един крайно неправилен начин. В крайна сметка неполучават онова, което искат или получават малко и то с цената на многомолби, намеци, че и често заплахи.Ценната жена за мъжете получава онова, което желае, но не през ролята нажертва, а през своята жизнерадостна енергия. През женската, презмомичешката енергия.Тя няма да стои намръщена вкъщи и да чака той да се прибере, за да мунатяква колко е нещастна от това, че не й обръща внимание, излиза без нея, ней купува подаръци , как не изкарва достатъчно пари и не се грижи засемейството.Ценната жена умее да бъде щастлива , да се наслаждава на живота и даоткрива качества в своя партньор.Ценната жена е подкрепящата жена, която знае, че мъжа до нея не е идеален,но тя вярва в него, че може.Тя обича осъзнато.Използва женска мъдрост и хитрост ( в положителния смисъл на думата), за даполучава.Знае, че ако влезе в ролята на жертва единственото отношение към нея ще екато към жертва. Т.е. ще бъде наранявана.Тя знае , че мъжът се променя с жената , а не обратното.Знае, че Той иска да бъде уважаван и да бъде нейния герой, а не онзи, койтонищо не прави както трябва.Знам, че този текст ще предизвика съпротива в голяма част от дамите.Разбира се, всеки има право да решава как да живее и как да се държи. Но сезамисли ако цял живот опитваш по един и същи начин и нещата не сеподобряват, дали не е възможно да опиташ нещо различно от досегашното.Партньорските взаимоотношения винаги са били и ще бъдат обект намножество дискусии. Динамиката в тях не може да бъде обхваната в единединствен текст.Но тъй като работя с много жени с проблеми в отношенията, а и през личния сиопит виждам едни и същи грешки, които се допускат.И смятам, че е добре да си дадем сметка за тях ако искаме да бъдем щастливии успешни жени.Осми март мина, но вниманието, жестовете и грижата трябва да ги има всекиден…♡ Христина Бурдиняшка

Как да бъдем харесвани? Искаш да бъдеш харесван от другите? Да имаш удовлетворяващи и пълноценнивзаимоотношения?Даваш всичко от себе си, но така и не завързваш трайни приятелства?В работата, а и в живота, срещам много хора, с ниско самочувствие,неудовлетворение от работата, отношенията с партньора или в приятелскитевзаимоотношения.Хора, търсещи любов или приятелство. Готови да дадат повече, отколкото доринякой им иска. Жадуващи внимание, одобрение, приемане…Но обикновено удрят на камък.В началото нещата уж тръгват , а после се случва нещо и магията изчезва. Общото , което съм забелязала е, че такива хора НЕ ХАРЕСВАТ СЕБЕ СИ. Напърво място.Когато един човек не е открил вътрешния си ресурс и хармония, трудно щепостигне хармония отвън.Ако е в постоянна невротичност, раздразнение, неприемане и осъждане, товаоколните го забелязват. Усещат ниската енергия и слаба вибрация и стоят далеч.Ако ги попиташ какво не е наред, вероятно няма да дадат конкретен отговор, аможе и да дадат. Но усещането, което изпитват в полето на такъв човек гиотблъсква от него.Ако и ти се чувстваш неразбран, неоценен, недостатъчно харесван , първо сизадай въпроса:“ ДОКОЛКО АЗ ХАРЕСВАМ СЕБЕ СИ „И започни от тук.Кажи “ ДА“ на себе си!° Погледни навътре в твоята ценност, оригиналност и качества , коитопритежаваш…° Виж красотата и любовта, които носиш…° Усмихни се и погледни с благодарност на всичко, което си…° Започни да се приемаш безусловно…° Ако има нещо, което искаш да промениш или постигнеш го направи, без да сеоправдаваш..° Признай и потърси помощ ако нещо не ти се получава…° Бъди искрен! Няма нищо лошо в това понякога да не успяваш. Лошо става, когатоспреш да опитваш…Успешните хора са успешни, не защото са по – добри от теб, а защото казват „Да“на своя вътрешен порив и копнеж…♡ Христина Бурдиняшка

Заучена безпомощност Какво е „заучена безпомощност“Говоря с млада жена, в която се е настанило крайно недоволство от живота иотношенията й. Съпругът й грам не й обръща внимание. На работата сечувства пресирана и потисната, иска деца, но към момента не идват.Питам аз: “ Какво направи, за да промениш това?“Някакво смънкащо обяснение от рода на „какво толкова да направя, той си етакъв и няма да се промени“. Не си и помисля да напусне работа, тъй като нямафинансова сигурност, а не може да разчита много на мъжа си и други подобниоправдания, все в този ред на мисли.Случаят е представителен за огромен брой хора, които се намират в същатаили подобна ситуация.Това се нарича „заучена безпомощност“. Дълбокото вярване, че нищо независи от теб и няма какво да направиш. Липсата на себеосъзбаване и непознаване на собствения вътрешен потенциали ресурс. Статичност и ригидност във възприятията и поведението, оттамбуксуване на място в живота.Човек с „заучена безпомощност“е незрял психически и духовно, не иска дапоеме отговорност за себе си. Смята че е ценен само с това, че е наличен. Вработата, в семейството. Но не е наличен за себе си. И това, последното, гоправи неадекватен да отговори на нуждите и изискванията на средата, в коятосе намира (семейна, социална, професионална).В състояние на „заучена безпомощност“, продължило по – дълго време, човеклесно попада в патологично състояние. Бърнаут, депресия, за други, по- тежки,не искам да споменавам.Човешката природа е динамична. Иска действие, развитие, подем.Застоят на едно място е силно увреждащ.Да, живеем в свят, в който постоянно ни се натрапва колко „; ти сега не можешда направиш това;,То не е баш за тебе „;,  къде си тръгнал?“ и т.н.Някой постоянно трупа дивиденти за сметка на слабостта и бездействието надруг.Целият свят като че ли се опитва да ни подчини и по мои наблюдения успява.В режим на безпомощност изгубваме себе си, нашата автономност, нашатаавтентичност, нашето човешко право да сме свободни. И никой друг не е по-голям палач на нашия живот, от липсата на мотивация и желание за действие ипромяна на самите нас.Избор винаги имаме. Вариантите са най- малко два.Свидетели на състояние „заучена безпомощност “ биваме ежедневно. Съссигурност в различни етапи и аспекти от живота си всеки един от нас е изпадалв такова положение.Обаче, ако си даваме сметка за това и успеем навреме да намерим вътрешнияси ресурс може да допринесем значително за собственото си благосъстояние.Защото идва един ден и ти си даваш сметка как животът просто е изтекълпокрай теб.И тогава става страшно…♡ Христина Бурдиняшка

Уроците, които учим Нищо не си тръгва от нас в този живот, без да сме си научили урока през него.Токсична връзка с партньор, токсични отношения с приятел, с майка, баща , брат,сестра , братовчеди.Унищожаваща работа, , която трябва да работиш по 10-12часа на ден, впродължение на десетки години, в компанията на колеги и шеф, коитоненавиждаш? Грешка след грешка, едни и същи ситуации, в които здравият разум казва: " Нестой там, вредно е за теб", но ти така и не намираш сили да си тръгнеш или дапромениш ситуацията.Сутринта четох пост, в който жена разказваше как издържа брат си от дълго време,безделник, самец, социален паразит, при все че тя, самата, има семейство, закоето да се грижи…Защо, мислиш, се случва това, а може би ти самата си попадала в подобнаситуация или отношения?Чист МАЗОХИЗЪМ или нещо друго?Като че невидима сила те държи и не ти позволява да помръднеш от там, къдетоси в момента, не ти позволява да направиш различен избор, като че мозъкът титотално отказва да функционира.Истината е, че в този живот имаме уроци, които трябва да научим. Уроци, които сажизненоважни за нас, и които можем да разберем само чрез ситуацията, в която сенамираме в момента.~ Може би все още не си научила как да обичаш и цениш себе си…~ Как да поставяш и отстояваш личните си граници…~ Как да се наслаждаваш на живота, или пък ако си твърде избухлива не си сенаучила как да овладяваш гнева и да го трансформираш в положителна енергия,емоция, преживявания…~ Не си се научила на търпение, уважение…~ Да вярваш и да разчиташ на себе си и вътрешния си ресурс, който неминуемоимаш…~ Не се научи да бъдеш благодарна…~ Да имаш доверие …~ На отговорност…~ Или пък да пускаш онова, което не е твое…~ Да приемаш предизвикателства с интерес, а не със страх към новото…И ОЩЕ, И ОЩЕ…Неща, които учим за себе си, за другите, за живота изобщо…Изборът да оставаме, да правим едни и същи грешки е изборът на душата ни даучи.Защото нищо не си тръгва от нас, преди да сме си научили урока.И ако не стане по лесния начин, става по трудния.Ако не стане в този живот, вероятно ще е в следващия…♡ Христина Бурдиняшка

Ограничаващи убеждения Пия следобедното кафе и темата, която обзема съзнанието ми е как в главатана всеки един от нас е пълно с ОГРАНИЧАВАЩИ МИСЛИ.Може още да ги наречем ограничаващи УБЕЖДЕНИЯ или ВЯРВАНИЯ.Самото наименование "ограничаващи" показва, че това са мисли, които не нипозволяват, които ограничават нашия разум и потенциал за развитие.Спират ни по пътя към промяната и успеха.Тези МИСЛИ/ ВЯРВАНИЯ/ УБЕЖДЕНИЯ са се формирали в процеса наранното ни развитие ( до 7 години) и продължават да виреят и да серазмножават своевременно с протичането на нашия живот.Много често обаче ние не си даваме сметка за тях, че ги имаме, не ги"хващаме" , носим ги безсъзнателно" и им позволяваме да саботират успеха ни.Тук ще дам пример с една моя ограничаваща мисъл, за която до скоро нямах ини най- малка идея, че ми пречи да осъществя някои от мечтите си."Не съм достатъчно готова"… Това толкова ме ограничаваше и толкова ценно време изгубих, преди даосъзная, че едва ли някой някога е бил достатъчно готов за каквото и да било.Не подозирах, колко тази ОГРАНИЧАВАЩА МИСЪЛ ме отдалечаваше отжеланото и не ми позволяваше да се събудя за потенциала и ресурса, коитопритежавам.Спираше ме дълги години, докато не я забелязах ( всъщност помогна ми колегапо личностно развитие) и тогава разбрах, че няма как да бъдеш сигурна занещо ако не опиташ. Че единственият вариант да не успееш е да не започнешникога.Тогава мисълта: " Не си достатъчно готова" се превърна в: " Пробвай, може пъки да стане".Все по- често виждам и чувам хора, които са пълни с ограничаващи убежденияи не си дават сметка за това.Изречения от сорта на: " За това трябват много пари", "Стара съм вече", " Неискам много от живота", "Мъжа/ жена ми няма да е съгласен/на, "Хората салоши", "Децата са още малки" , "Имам много работа" и куп други оправданиякарат хората да стоят в една позната ниша, която наричат удобство, въпреки чев огромна част от случаите е всичко друго, но не и удобно.Най- любимото ми е: "Нямам време".С риск да засегна някого, чуя ли подобно изречение изпитвам едва удържиможелание да го разтръскам здраво и да му кажа: " Нямаш правилно подредениприоритети, проблемът ти не е във времето "…Сдържам се често, но не винаги.Работата по ограничаващите убеждения не е никак лесна задача. Трудното сесъстои в това, че сме ги приели за част от нас, свикнали сме с тях и никога не гизабелязваме. Промяната идва едва, когато успеем да ги видим и разпознаемкато такива.Справим ли се с това, натам става много лесно.И сега те предизвиквам…вземи лист и химикал и напиши своите 5ограничаващи убеждения. Може и повече ако искаш.Предизвиквам те от този момент насетне да започнеш да си даваш сметка заначина, по който мислиш и изразите, които използваш. И да проверявашсвоевременно дали между тях няма от онези, за които говорим сега.ОГРАНИЧАВАЩИ МИСЛИ.Вярвам, че това ще бъде началото на твоята промяна към един по – щастлив иудовлетворяващ живот.А истинският успех ще дойде тогава, когато трансформираш твоитеограничаващи мисли във вяра и желание за успех…♡ Христина Бурдиняшка

Ефект на огледалото Всеки един човек от твоето обкръжение има някакво мнение за теб. И ако ти се чудиш защо едни те приемат за добър, умен, вдъхновяващ и успешен, а за други си високомерен, безразсъден, двуличен или подъл, то е защото всеки от нас вижда в другия онова, което сам носи в себе си. Нарича се Ефектът на огледалото. И е несъзнателен процес. Разбира се, докато не стане съзнателен. Много малко хора се замислят за тези неща и когато се чувстват зле и не разбират откъде идва това, търсят причина отвън, в другия, докато отговорите се крият в самите тях. Забележи какво те дразни или ти харесва в човека срещу теб, за да разбереш какъв си ТИ всъщност. Всичко онова, което носиш в себе си – добро и лошо – ти го проектираш в отсрещния. В психологията се нарича „проекция“ и това е онази несъзнателна част от теб (сянка), която иска да ѝ обърнеш внимание. Да я видиш, да ѝ позволиш да излезе на светло, да не стои пренебрегната. Да я разбереш и преобразуваш в твой ресурс. Хората около нас, най-вече близките и онези, с които общуваме най-често – особено онези, които изобщо не харесваме или пък харесваме твърде много – са благословия за нас, тъй като най-бързо разкриват онова, което самите ние не виждаме и не знаем за себе си. Ако искаш да опознаеш по-добре себе си и най-вече онези твои скрити и отхвърлени части, които така или иначе всеки от нас носи, лесен начин за това е да изследваш собственото си мнение и отношение към хората, които най-много ти въздействат – онези, които провокират особени чувства у теб. Начинът на възприемане на околните, било то позитивно или негативно, реално описва твоята собствена личност и нагласи по отношение на живота.