Какво е „заучена безпомощност“
Говоря с млада жена, в която се е настанило крайно недоволство от живота и
отношенията й. Съпругът й грам не й обръща внимание. На работата се
чувства пресирана и потисната, иска деца, но към момента не идват.
Питам аз: “ Какво направи, за да промениш това?“
Някакво смънкащо обяснение от рода на „какво толкова да направя, той си е
такъв и няма да се промени“. Не си и помисля да напусне работа, тъй като няма
финансова сигурност, а не може да разчита много на мъжа си и други подобни
оправдания, все в този ред на мисли.
Случаят е представителен за огромен брой хора, които се намират в същата
или подобна ситуация.
Това се нарича „заучена безпомощност“. Дълбокото вярване, че нищо не
зависи от теб и няма какво да направиш.

Липсата на себеосъзбаване и непознаване на собствения вътрешен потенциал
и ресурс. Статичност и ригидност във възприятията и поведението, оттам
буксуване на място в живота.
Човек с „заучена безпомощност“е незрял психически и духовно, не иска да
поеме отговорност за себе си. Смята че е ценен само с това, че е наличен. В
работата, в семейството. Но не е наличен за себе си. И това, последното, го
прави неадекватен да отговори на нуждите и изискванията на средата, в която
се намира (семейна, социална, професионална).
В състояние на „заучена безпомощност“, продължило по – дълго време, човек
лесно попада в патологично състояние. Бърнаут, депресия, за други, по- тежки,
не искам да споменавам.
Човешката природа е динамична. Иска действие, развитие, подем.
Застоят на едно място е силно увреждащ.
Да, живеем в свят, в който постоянно ни се натрапва колко „; ти сега не можеш
да направиш това;,То не е баш за тебе „;,  къде си тръгнал?“ и т.н.
Някой постоянно трупа дивиденти за сметка на слабостта и бездействието на
друг.
Целият свят като че ли се опитва да ни подчини и по мои наблюдения успява.
В режим на безпомощност изгубваме себе си, нашата автономност, нашата
автентичност, нашето човешко право да сме свободни. И никой друг не е по-
голям палач на нашия живот, от липсата на мотивация и желание за действие и
промяна на самите нас.
Избор винаги имаме. Вариантите са най- малко два.
Свидетели на състояние „заучена безпомощност “ биваме ежедневно. Със
сигурност в различни етапи и аспекти от живота си всеки един от нас е изпадал
в такова положение.
Обаче, ако си даваме сметка за това и успеем навреме да намерим вътрешния
си ресурс може да допринесем значително за собственото си благосъстояние.
Защото идва един ден и ти си даваш сметка как животът просто е изтекъл
покрай теб.
И тогава става страшно…
♡ Христина Бурдиняшка